Едва бяхме приключили с размислите по една от най-провокативните
теми към момента- бежанската криза, приемането на "другите",
"различните". А г-н Бодаков ни хвърли отново в опасните води на
етническата тематика, но този път пращайки ни в миналото. Близкото минало на
България, но за повечето от нас, които не сме били родени по това време, то не
се различава от събития като Втората световна война по отношение на методите за изследване, които ще трябва да приложим - и на двете не сме били
очевидци и разчитаме на "очите" на историята.
"Възродителен процес" е
символичното име на осъществяваната асимилационна политика от страна на
Българската комунистическа партия, спрямо т.нар. "български турци", и
като цяло мюсюлманското население в страната, в това число и роми, помаци,
татари. Процесът започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те
години на 20-ти век. Осъществявали са се системни репресии - забранено е да изповядват Исляма и да посещават джамии (по
принцип, поради комунистическата/социалистическата доктрина за атеистичното
общество, забраната за практикуване на религиозни обреди и посещаване на храмове, било в сила и за православното християнство), забрана за ползване на
майчин език. Нещото, което обаче най-трайно се е оформило като символ на
"Възродителния процес", и което се счита за нещо изключително
позорно за България, е насилствената смяна на арабско-турските имена с български.
В резултат на репресиите, българските
мюсюлмани тръгват на т.нар. "Голяма екскурзия" в търсена на по-добро
бъдеще в съседна Турция.
Вижте какво мислим ние, студентите по
журналистика, за този противоречив период от близкото минало на България в
следващите текстове!
Приятно четене!
Александра Джермова
No comments:
Post a Comment