Непознатият друг

„Да бягаш“. “Да се страхуваш“. С тези думи те посреща „Непознатият друг“. Сиви стени и откровения. От светлината, през полумрака към тъмнината. Метафора за пътя на „непознатите“. Персонална среща с тъмното пространство и очите. Очи, пълни с истина, страх , надежда.

                 Непознатите

Досегът на изкуството с реалността в най-чистата му форма. Снимки без рамки, хора отвъд границите.  Ние сме си непознати,  в нас те виждат подадената ръка, а ние в тях?

Първо забелязвам техните очи. Пълни с живот, изстрадали и студени, но все пак топлени от  надеждата за непознатото. Там виждам цялата им история- болката, страха, но и смелостта.

След това идват думите. Очаквам те да пробудят в мен  съпричастност към по-слабия,  но уви. Те разказват истории на борбени и силни хора.  Лишени от самосъжаление и всички устремение към неизвестното бъдеще. Мечтата им е Германия.Тя звучи като лечение за тежката болест на малкия Ардауан, училище за Ширин, „по-хубав живот“ за Тахсен и семейството му.

Обезличените се превръщат в лица. Цифрите-в човешки съдби. Общото-индивидуално, което всеки приема по свой начин.

Спомен за хубавото родно и поглед към предстоящото- пак хубаво, но все пак чуждо.

Това откровение се съдържа в разказите на „непознатите“. Те не ангажират, не насаждат вина, че са отхвълени, но без да искат ме замислят.

   Другите непознати

„Знаех, че България е бедна също като мен.Мислех,че така лесно ще се обикнем –аз нея и тя мен..“

Джейхан определя България по-точно от всеки експерт. Бедност - нашата прокоба. Но не материална бедност.

Зад историите на местните откривам сходство. Те също говорят за лагери- затворените граници към Европа от миналото. За пътя към новото чуждо извън родината. За търсенето на мечти отвъд дома. Разликата е изборът.

И те са неразбрани, но сред своите.

Липсата на информация ги ката да се страхуват, поражда затвореност пред непознатото. И мигновено тези хора се превръщат в „прости селяни“ , „ксенофоби“, задето не допускат сирийски семейства в малкото си общество. Но възприятията им са насадени. Събуждат се с новини за убийства и не могат да приемат , че в тяхната общност могат да се появят други, различни.

Едни обикновени истории на непознатите герои на нашето време.

За пътуването като спасение и познание. За сблъсъците на различията и страха. За хората.

Срещата: Ти- Тъмнината- Те. Връзка, която не би могала да повлияе по по-силен начин. Те не ангажират, не искат много, не ти насаждат вина. “Непознатите“ просто разказват своята история, отправят поглед към бъдещето, към теб, към света. И ти стават по-познати.

Истории за хората- чужди, но близки, бягството- избор или принуда, за приемствеността- универсалната форма на хуманност.

Регина Ханчева