Докато трае Възродителния процес, много български турци са принудени да сменят имената си, така че да се създава илюзията, че са от чист български произход. Повечето от тях избират традиционни имена като Георги, Иван, Димитър, Мария и Десислава. Има и такива, които в стремежа си да изразят възмущението си от насилствената промяна на имената им, решават да изберат по-нетрадиционни напук на българските власти. Такива са следващите примери.
Мек-Мед - сложно име, свързано със сладката храна, което идва от най-популярното мюсюлманско име Мохамед. Вместо турското Керем, вече има мъже с благозвучното име Керемида. Думата за "дъжд" на турски - баран вече не е име, за разлика от Банан. Вкусното Бюрек замества мълниеносното Бурак. Друго апетитно име е Филия, което сменя досегашното Филиз. Онур също изчезва, за да се появи на негово място Шнур. На Топрак се добавят две букви и се получава Топракия. Ерол прераства в музикалното Рок Енд Рол. Гюлнар се забравя, но все по-често се среща Гюле. А Орган звучи много близо до Орхан. Арман е комерсиализирано в Армани. Друга алтернатива е Барман. От Мелек остават само последните четири букви. Айлин отстъпва място на питието Айрян. Тук нещата вече загрубяват. Басима е удължено до Басимамата. Дерия води до унизителното Диария, а буквата Д в Денис е заменена от П.
Такя и така сме на тема побългаряване на турски имена, та да проверим как биха се наричали някои български селища с турски имена. Хасково идва от Хас Кьой, което е Царско село, но тъй като сме република, по-подходящо е Президентско село. Пазарджик би добил западно име - Маркет. Джебел би получил прекрасното Крива нива. Мадан се превежда като руда, което води до Рудище. Чепеларе би се сдобило с очарователното Помия. Село Айдемир би се превърнало в интересното село Желязна луна. Село Ерден няма такъв късмет - хората там не биха предпочели да е село Плевел.
От Възродителния процес минаха 30 години и вече по-рядко се срещат подобни имена.
No comments:
Post a Comment