Потресът, наречен "Възродителен процес"

За  „Възродителния” процес не се изучава с подробности и факти от учениците в България. Причината е неизвестна. Споменава се бегло за насилственото преименуване на българските помаци и турци. И до там. Истината винаги ни убягва. Или се променя. Според това - кой е на власт.

Комунизъм. Кулминация в политиката на БКП е масовото насилствено преименуване на турското население в края на 1984 г. и началото на 1985 г. С настъпването на „Възродителния” процес, настава масов смут и напрежение. Оказва се, че преди тези драстични мерки помаците по своя воля са сменяли имената си с български. По-младите се притеснявали и дори хокали по-възрастните, които говорели на турски език на обществени места. Ала пропагандираният като „доброволен акт” процес налага, в условия на военна блокада, на мюсюлманите да си променят имената. Новото им име се вписва в моментално издаден нов паспорт. На среща с партийния и държавния актив на 18 януари 1985 г. Тодор Живков казва: “Смяната на имената трябва да се превърне в празник на освобождението на това население от турско робство.” На 31 март 1985 година процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България. Междувременно настава масово преселение към Турция.

Абсурдна е версията, според която българските турци и помаци не са принуждавани с оръжие да се преименуват, а го правят по собствено желание, тъй като са открили “истинските си родови корени” и автентичната си “българска идентичност”. Тъй като няма такава опция. Моят дядо ми разказа следното: „Бяхме в потрес. Какво значи „Възродителен” процес? Как да наричам от днес Иван - човек, с когото работя от години и се казва Ибрахим? Нямаше как да го направя. Виждах огромна благодарност и уважение в очите на този човек. И това беше достатъчно.” Да, властите постъпват правилно, според своите убеждения. И да - погребана е истинската идентичност на тези хора. Не е ясно как това се свързва с „възраждане” на българското. Новите имена не биха ги направили повече българи. Ефектът е по-скоро негативно отношение към държавата. Към властта, която се е решила на такъв потресаващ щурм над достойнството на тези граждани.

Смяната на имената на помаци и турци, с което се обозначава този „Възродителен” процес, е и до днес основна пречка пред разказа за това минало. „Официално” използваното име „Възродителен” процес, така и не е анализирано, преосмислено и обяснено на нашето поколение. Дали това се дължи на факта, че на 29.12.1989 г. БКП въстановява правата на гражданите в България да носят турските си имена, или не - си остава загадка.

Елена Ангелинина