Защо и как властта сее разруха? Защо гражданите на едно "развито" социалистическо общество, което се развива в условията на "народна демокрация", не могат да изповядват различни религии? Защо трябва да променяш имената на хората в съответствие с някакви типично български изкривени стандарти за държавност и "гражданственост"? Човекът ли прави името или името - човека? Каква е разликата между българското и турското име? И ако човекът цял живот е възпитаван да бъде трудолюбив и примерен гражданин, каква е разликата дали ще се казва Мехмед или Милен? И друго - ако от малък е настройван враждебно срещу властта, срещу българската държава, срещу българските хора, какво му пречи в зрялата си възраст да стане дисидент? А по-късно и джихадист? Всичко е субективно и относително и затова с внимание, с известна резервираност и предпазливост подхождам към темата.
Не ме разбирайте погрешно. Не се обявявам в защита на кухите трансатлантически ценности на хуманност и демокрация, които припяваше до вчера "старата лелка" Европа. Днес тя пее друга песен. Когато ислямските емигранти неудържимо напират по източните й краища, тя стана крайно мнителна и предпазлива. Обърна страницата и вече не й е много до демокрация и тям подобни глупости. Но... случаят е друг! Преди четири века, в средата на XVІІ век, част от родопските българи загиват за вярата си и стават християнски мъченици. Хубаво! Отстоявали са принципи, поведението им е героично и достойно за уважение. Насилието и натискът, на които са били подложени, са били безмилостни и покъртителни. И?! Други са били по-практични, по-пресметливи, или по-хуманни към самите себе си, както бих ги нарекъл аз. Приели са чуждата религия и нейните условности. Пак казвам условности. Богове, ритуали, обреди, имена и т.н. До днес Исус Христос, от утре - Аллах. В съзнанието си те остават българи. Чисти, етнически българи. През цялото това време, от ХVІІ век до днес, те живеят в България. Дишат българския въздух. Работят на българските полета, не по-зле от другите българи. Ядат българска храна и твърдят, че са българи. Мюсюлмани са по религия, но българи по дух и по кръв. Е? Какъв е проблемът?!
През 1944 година в България идва нова власт. Отечествен фронт. БКП. Тя претендира за "народна демокрация". За "равни права на всички работници". Едно от тези права е правото на свободен избор на религия или вероизповедание. Сред трудещите се са и онези българи, потомци на старите "помаци", приели исляма, но останали българи. Те живеят и се трудят в селата и градовете си и като всички останали искат нормален живот. Казват, че са българи и че искат да останат в българската държава и да се трудят в нейна полза. Но "демократичната" власт, дребнава в някои отношения, решава, че за да бъдат истински българи, те трябва да се носят български имена. Иван, Драган, Стоян, Петкан, Марко, Асен, Петър, Калоян, Аспарух и други. Режимът в един момент решава, че сменяйки имената им, нещо може да се промени. Че ако до този момент е бил Асан, а после стане Асен, като порасне, той няма да стане терорист. И няма да залага бомби във вагони за майки с деца. Примерно! Ще стане примерен социалистически гражданин. От онези обикновени хорица, които смирено ще ходят на работа от 8 до 5 и се страхуват от партийния секретар. Ще се гордее с тази благозвучна разлика в името си и ще забрави някак как същият този партиен секретар е нарязал с овчарска ножица шалварите на жена му. Изключително далновидно и предвидливо! Това е последният удар на една система, нанесен от самата нея върху самата нея. Самоунищожение отвътре, което наред с политическата разруха на един строй, на една цяла политическа система, отключва други, по-сериозни проблеми. Най-важният от които - проблемът за омразата и реваншизма. Проблемът за борбата с човешкия гняв и желанието за отмъщение. Това желание за отмъщение, съчетано с типичния за ислямските общности фанатизъм, по-късно прераства в тероризъм и стремеж към световно господство. Не се поучихме нито от чуждата, нито от собствената история? "На зла круша - зъл прът", казал народът. И после - бомба в тунела на гара Буново, атентат във фоайето на хотел в Сливен. След години претенции за "права и свободи". Намеци за независимост и т.н. Както комунизмът се изроди до краен предел, така се изврати и българската демокрация... И тук ми иде да викна с пълен глас Ботевите стихове: "Тежко се живее, брате, сред глупци неразбрани..."!
Комунизмът е престъпление срещу българския народ. Окрадоха държавата, унищожиха хората. Съкрушиха волята за живот, за промяна, за демокрация. Посадиха фалшиви ценности, най-висши сред които конформизма, ограничеността, прекомерната мнителност и желанието за реваншизъм и господство. Черни страници в българската история. Купуваха едни със сигурност, работа, евтини стоки, корекомски шоколад, един месец море за всеки "труженик". Опции всякакви, но само за българи. На други им смениха имената. Защо - да пита човек и пак да не знае. За да се почувстват "баш българи". Да станат по-примерни граждани и изпълняват плана по-съвестно. А междувременно ако някои от тях са решили да организират някаква конспирация срещу българите и тяхната държавност, ще се откажат, ако се казват Аспарух, а не Абдул. Гениално! Посвещавам тази политическа сатира на изключително далновидните решения на българския социализъм, който загина от своите залпове. Честита "пирова победа" на всички партийни "членове"! Постигнахте много. Нахъсахте ги и отключихте един унищожителен механизъм не само за социализма, но и за България. Не бих се учудил, ако поискат независимост като косовци! Това си е съвсем в реда на нещата. Но е най- красноречиво доказателство, че езикът на омразата и нетърпимостта не е решението...
Георги Скоклев
No comments:
Post a Comment