В един филм казаха, че очите никога не
лъжат. Напълно съгласен съм, харесвам филма. Напоследък все по-често се
уверявам тъкмо в това и в способността си да определям хората по очите им. Външният вид и облеклото
оставям на заден план. Не знам дали съм надарен с някакво особено усещане или
това просто е плод на вътрешната ми интуиция, но ми е достатъчен само
един-единствен поглед, за да разбера дали ще имам желанието за втори. Очите са
и огледало на душата, казаха в друг филм или беше книга, не помня. И за това
сега, когато ми се налага да опиша някого, първата призма, през която бих
пречупил разсъжденията си, е имено тази на очите.
А когато се взрем в очите на българския
политик, често виждаме в тях променливи картини. На моменти са спокойни и
умерени, мирни. Понякога пък са разтревожени и замислени, нерядко не знаят
накъде да погледнат. Има и случаи, в които около зениците им бушуват
гръмотевични бури и ветровете в тях нахлуват от най-разнообразни посоки. В един
по-задълбочен поглед, иззад хребетите на въображението ни, откриваме и извора
на всичките онези сълзи, изплакани през вековете, на които стъпва и българската
ни орисия, на които се дължи и кривогледството ни като народ. Винаги с едното
на запад, а с другото на изток. До тук става ясно, че говорим за една силно
контрастна личност. Когато се взрем в очите на българския политик, прочитаме
обърканата метафора на съвремието ни.
И ни става ясно, че не можем да снемем
поглед от очите на българския политик, понеже там откриваме своя собствен
образ, отражение на родната действителност, макар и генерализирана, макар и с
изключения. И когато плюем по някого, всъщност плюем по себе си. Не може да
става дума дали по желание ще погледнем отново в очите този човек, защото сме
длъжни да го правим. Докато не вникнем в тях и съответно в себе си. За това,
когато описваме българския политик, всъщност трябва първо да опишем себе си
като избиратели и да преценим дали оправдаваме претенциите, които имаме. Дали
се харесваме сутрин в огледалото е реторичният въпрос, с който най-точно бихме
могли да опишем съвременния
български политик.
И дали ще искаме да има втори поглед.
Панайот Стефанов
No comments:
Post a Comment