Как седят нещата на пазара за книги у нас?

Декември месец е белязан от много празници. Един от тях е посветен на четящите хора в България, пък и на каузата те да стават повече. Става въпрос за ежегодния „ Софийски международен панаир на книгата” в Националния Дворец на Културата, който се осъществи за 43-ти път от 8 до 13 този месец. Вече 43 пъти издатели, писатели, преводачи, илюстратори и читатели се срещат на едно място, където споделят в една приповдигната атмосфера, своята любов към литературата във всички нейни форми. Вероятно за добро, това събитие не се е превърнало във форум за обсъждане на проблемите в издателския бранш. Остава си приповдигнатото настроение. Така и трябва.

 Но все пак проблеми има и те не са незабележими. Казусът с „голямото ДДС” е един от по-изявените и някак по-отразените от медиите и обществото. Оказва се, че България, заедно с Дания, са едни от малкото държави в ЕС, които облагат книгите с данък в размер на 20%. Дания е сред най-богатите държави в света. България е най-бедната в ЕС. Място за сравнение няма. За справка  в  ЕС- ДДС варира между 0 и 9 процента. В Ирландия, Полша, Англия е 0, Франция-5, Чехия – 9.  Като резултат, според изследвания от 2012, българинът си купува средно половин книга на година, а другият европеец – 11. През юли 2012 година, Синята коалиция предложи важни стоки за обществото като медикаментите, книгите и учебниците да се облагат с данък от 9 процента(спад 11%), но предложението беше отхвърлено от ГЕРБ. Библиотечната система също е в изключително тежко състояние, защото в нея не се вливат почти никакви нови книги. По този начин социално слабите хора, хората с истински финансови затруднения, са изолирани от културния живот и възможностите за самоусъвършенстване. Те не могат да си позволяват да ходят на кино, театър, но поне би трябвало да могат да си купуват книги. Книгите също се явяват скъпо удоволствие на фона на доходите им, което ги оставя поне с възможността да четат от библиотеките- но там литературата не е подновявана от много време. Според бивш председател на Асоциацията на издателите в Ирландия  и неин представител във Федерацията на европейските издатели, както и бивш неин президент- Фъргъл Тобин, това е сериозна дискриминация. В интервю за елекетронната медия „Новинар” от 2012, той казва, че „ е извратено  ДДС върху книгите тук да е колкото в Дания- една от най-богатите държави в света”.
След като разгледахме този глобален проблем, сега нека пресъздадем  бързата разходка из щандовете на няколко издателства,  която ние като журналисти си спретнахме през втория ден от панаира , като бяхме въоражени с въпроси относно трудностите, които срещат хората от бранша.
Тръгнахме и започнахме да питаме. Подбирахме издателства, които в този момент не бяха затрупани с хора, за да не пречим на работата. Повечето от продавачите на които се спряхме, за да зададем въпрос бяха отзивчиви и искаха да отговорят. След разговори с представители от няколко издателства, различни по големина и с различен фокус в издаването, се оформи една обща картина, обрисуваща проблеми с човешкия ресурс. Като цяло издателствата разполагат с малки екипи, където шефовете също вършат много от практическата работа. Една служителка, представител на издателство сподели, че  при тях само един човек се занимава с предпечата на продуктите. А това е много работа.
Едно от интересните издателства, с чийто служител разговаряхме беше „Санома Блясък България”(СББ). Може и да не сте чували за него, но със сигурност сте чували за неговите издания- National Geographic България,  Cosmopolitan България, Elle България, Men’s Health,  Блясък, Журнал и др. Това е най-голямото издателство на списания у нас. На щанда беше застанала жената, която отговаря за маркетинга в компанията.
Ето интервюто, което проведохме:

Журналист: Какъв  е броя на наетите хора във вашето издателство и каква е средната им възраст? Има ли по-млади хора, които работят при вас?
Санома Блясък България: Издателството издава 15 списания така че има доста голям човешки ресурс, като част от работещите са щатни, част от тях са нещатни сътрудници. Средната възраст е около 30 години.
Ж:Има ли липса на квалифицирани кадри за вашия бранш?
СББ: Да, въпросът е че това е бизнес, който е високо позициониран и все по-трудно се намират хора, които са образовани, знаещи, можещи и съответно да нямат високи претенции, тъй като самият бизнес модел не може да си позволи космически заплащания.
Ж: Споделихте, че сте завършили Факултета по журналистика и масови комуникации, специалност Книгоиздаване. Вие лично чувствахте ли се подготвена от обучението и подготовката там?
СББ: От самия факултет откровено казано – не. Много е важно да знаят и студенти и преподаватели, че теоретичната подготовка е всъщност много малък аспект. Много по-важни са чисто практическите умения, които би трябвало на много ранен етап, студентите в този факултет да започнат да придобиват. Неслучайно толкова важни са и специализациите, които се започват още от 1-ви курс, така че горещо препоръчвам на учащите да се възползват от тях.
Ж: При вас има ли някакви стажанти, които да работят по линия на студенстките практики и специализации? Комуникирате ли си с учебните институции в ролята си на представители на бранша?
СББ: При нас има колежка, която наскоро постъпи и скоро след това беше назначена. В момента нямаме стажанти. Няма, няма много активна комуникация. По-скоро при нас е напълно зает капацитета, но много често помагаме на студенти, които искат от нас информация, различни данни за своите курсови и дипломни  работи. В такъв аспект помагаме постоянно. И естествено предоставяме много издания за библиотеките на университетите.
Ж:Имате ли постоянна аудитория?
СББ: Да, ние сме от малкото издания, които могат да се похвалят наистина с дългогодишни приятели, които през годините много лоялно се абонират за списанията и съответно за всички оферти, промоции към годишния абонамент. Това е списанието (National Geographic), което е с най-голям процент годишен абонамент в България.
Ж: Последно, бихте ли очертали обобщено предизвикателствата и трудностите с които се сблъсквате – Вие лично като служител на издателството, и самото издателство като бизнес.
СББ: Предизвикателствата са огромни. Аз ресорно отговарям за маркетинговата политика на бранда и е необходимо наистина да стигаме до все по-различни комуникационни канали,по  все по-авангарден, нестандартен начин. Съответно да запазим и лоялната политика на National Geographic, която наистина е, както казва нашия главен редактор – „National Geographic е обещание, което ние спазваме постоянно”.
От казаното се очертават няколко проблема – недостиг на квалифициран човешки ресурс, което пък е резултат от непродуктивното образование, което залага повече на теория, в област която изисква много практика и конкретни умения. Това е проблем, който и други сфери срещат – това е общо, национално предизвикателство пред българската икономика.
Другото, което става ясно е, че аудиторията, въпреки, че има и лоялни читатели, е трудна за привличане. Това обаче е предизвикателство, а не проблем, предизвикан от самия бранш, държавата или обществото.
След кратка разходка из стотиците щандове, нагоре и надолу по етажите, се спряхме на друго интересно издателство.
„Къде ми са детските книжки? Кажи ми мой прашен съндък!” – отговорът  в случая би бил – в издателство „Пан”. Името е вероятно добре познато на всички, защото детството на поколения български дечица е белязано от магията на класиките, които издателството издава в цели поредици. „Пипи Дългото Чорапче”, „Емил от Льонеберя”, „Принцът и просякът” са само част от любимците от детската литература. Издателството е специализирано и издава само такъв тип книги, заедно с книги за юноши.
Ето нашият разговор:
Журналист: Бихте ли споделили с какви трудности най-основно се сблъсква издателството?
Пан: Ами, според мен основния проблем с който се сблъскват българските издатели е, че пазара е малък и броя на четящите хора съответно е малък, а и намалява. И най-вече възможностите на хората да си купуват книги. Иначе издателите нямат проблеми в закупуването на права, издаването на книгите, проблема е да ги продадем после. Вече има и книжарници достатъчно хубави. Всичко е наред, просто ако хората имаха повече средства.
Ж: Вечният въпрос. Все пак, според Вас, българския народ четящ ли е ?
Пан: Според мен е четящ българския народ. Просто трябва да има възможност да си купува книги ние от наша страна да  му предоставяме качествени книги.
Ж: Вие сте доста познато издателство, дълго време сте на пазара. Как бихте отчели „еволюцията”, промените в книгоиздаването?
Пан: Ами не знам дали е точно еволюция, но определено промяна има. Особено в детската литература. Съвсем различен тип книги се търсят сега и то е нормално. С навлизането на технологиите в живота на хората и децата. Вече се търсят по-илюстрирани книги, с по-кратък текст, да има някаква закачка, заигравка. Така – не че не четат децата, не четат по-дълги текстове.
Ж: А класиките още ли са популярни и се търсят?
Пан: Класиките са популярни, предполагам с помощта на родителите и на учебната програма в училище. Но разбира се има си заглавия, примерно „Пипи Дългото Чорапче”, „Емил от Льонеберя”, „Карлсон”- те са си търсени.
Ж: Последен въпрос. Отразява ли се, според Вас, популярната култура на детската литература, и как ?
Пан: Няма как да не се отразява, но мисля, че в детската литература, слава Богу, по-малко. По-скоро интернет, смартфоните – тази култура изисква  по- друг начин да се представя литературата вече.
От казаното се очертава  проблематика, свързана с размерите на пазара в България. Той е малък и съответно не толкова динамичен. Издателство „Пан” няма проблеми с чисто техническите задачи от своя бизнес, а изпитва трудности в реализацията на продукцията заради малкия пазар и не особено големите финансови възможности на хората.
Специфичните предизвикателства на издаването на детска литература е в начина на представяне на съдържанието, борбата за внимание и интерес от страна на децата и юношите в днешното технологично време, белязано от свободния достъп до интернет, който пък предлага всичко.

В заключение е редно да се посочи, че издателския бранш изпитва чисто икономически трудности, които, дори за хора, които не са експерти, е ясно, че са резултат от липса на адекватна политика от страна на отгворните във властта. Според някои „любители на конспирацията”, тази политика е целенасочена – с цел населението да се държи в културна изолация колкото се може повече, за да бъде управлявано по-лесно, манипулирано и дори унищожавано. Дали това е така е трудно да се каже. Но е факт, че според изследване на PISA от 2012,  50 % от българските младежи са номинално или функционално неграмотни. Пък и то може да се забележи с просто око- нещо куца в образователната система, а книгите все пак са част от образованието, част от културния живот на една страна. Дори много важна част. Те имат възпитателна роля, те „отварят очи”, градят мнения и личностни възприятия, рушат стени, строят мостове между култури и личности.
Важно е България да чете. Защото книгите и книжовността са ни съпътсвали винаги в трудните исторически моменти. Въобще те са дълбоко вплетени в нишката на нашата държавност и национално светоусещане. Те са символите в онези приповдигнати песни, които са писани, за да съживят духа и да възраждат стремежа към развитие, защото все пак .. „Върви народе възродени, към светли бъднина върви! С книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!”

Александра Джермова