Колко
деца имаш?
- Две – момче на 7 и момиче на 13.
[Записвам
дума по дума.]
Участваш
ли активно в отглеждането им и как?
-Не, само финансово.
Имаш
ли планове за бъдещето им?
-Не.
[Не
очаквах този отговор. Отпих от кафето си и продължих със следния въпрос...]
На
какво те научи твоя баща?
-На нищо.
На
какво искаш да научиш децата си?
-На това, което не
успя да ме научи моя.
[Изнервя
ме, не е изчерпателен, а го предупредих, че не ми трябват тъпи и завъртяни отговори.]
Тоест?
Бъди по-конкретен.
-няма отговор-
[Мълчим
около две минути.]
Какво
ти липсваше като дете?
-Баща.
А
даваш ли го сега на децата си?
-Не.
[За
миг видях онзи поглед на разочарование, но този път не беше от някой друг, а от
самия себе си. Запали втора цигара.]
Колко
време прекарваш с тях?
-20 дни в годината.
Какво
не правиш за тях, а би ти се искало да
можеш?
-Иска ми се да съм
част от ежедневието им, да закусвам с тях, да им помагам с домашните, вечер да
гледаме филми – такива неща – простички.
Знаеш
ли любимите им песни?
-Не.
А
какво знаеш за тях?
-Знам какво харесват.
Дъщеря ми например е луда по волейбола, тренира много. Малкият кара колело,
интелигентен е, но няма особен интерес към училището – всимко прави с хитрост и
акъл, докато сестра му влага много труд и усилия, пстоянна е във всичко, което
прави.
Разпознаваш
ли себе си в тях?
-Те са мое копие,
въпреки липсата ми. Много са общитетлни и са големи веселяци, ама и бързо се
палят.
Сменял
ли си памперси?
-Не.
От
колко време отсъстваш от живота им?
-От 6 години. Поправка
– 7.
Твоят баща посягал ли ти е някога?
-Да, доста пъти. И то
здрав бой.
А
ти самият удрял ли си децата си?
-Да, по 1 шамар и на
двамата. Не понесох мисълта, че собствените ми деца ме лъжат.
Опиши
баща си с 3 думи.
-Егоист. И егоист, и
егоист.
Опитай
сега да опишеш себе си с 3 думи.
-Непостоянен,
емоционален, внимателен.
В
какви взаимоотношения са децата ти с твоя баща?
-В никакви. Общо взето
се виждат един път на 3 месеца. За 13 години нито един път не потърси дъщеря ми, да я вземе, да я изведе някъде
или нещо подобно. Ама какво да ти кажа, децата ми са много възпитани и като се срещат с него се държат мило,
разговарят, търпят го, но не чувстват
липсата му.
Кога ти липсват най-силно?
- В моментите на
раздяла, когато пак трябва да ги пусна на земята и да им обърна гръб.
Плачеш
ли за тях?
-Не.
А
те за теб?
-Не.
[Тръпки
ме побиха.]
Какво
ще запомниш от баща си?
-Две случки – преди
25г. удари майка ми пред мен, след което не знам какво ми стана, но взех един нож и го опрях в гърлото му,
предупредих го, че седващия път, в който направи нщо такова, ще го лежа. Втората случка е прясна, от началото на тая година
– бяхме се събрали семейно, той се
напи и започна да държи тон на майка ми. Дръпна я рязко за ръката, след което замахна отново срещу нея. Хванах го за
гушата и отново не си говорим.
Смяташ
ли се за пример?
-Не приличам на баща си – значи да.
Успял съм в живота и се надявам един ден и мойте деца да могат да кажат същото за себе си.
Как
трябва да се отбелязва деня на бащата?
-Никак. Ние нямаме
такъв празник. В правослявния свят няма такъв ден.
[Прибрах
листата – това, което чух, ми беше предостатъчно.]
Райна Ганджова
No comments:
Post a Comment