Monday, February 15, 2016

Ден на бащата - интервю с баща за баща му

Колко деца имаш?
- Две – момче на 7 и момиче на 13.
[Записвам дума по дума.]
Участваш ли активно в отглеждането им и как?
-Не,  само финансово.
Имаш ли планове за бъдещето им?
-Не.
[Не очаквах този отговор. Отпих от кафето си и продължих със следния въпрос...]
На какво те научи твоя баща?
-На нищо.
На какво искаш да научиш децата си?
-На това, което не успя да ме научи моя.
[Изнервя ме, не е изчерпателен, а го предупредих, че не ми трябват тъпи  и завъртяни отговори.]
Тоест? Бъди по-конкретен.
-няма отговор-
[Мълчим около две минути.]
Какво ти липсваше като дете?
-Баща.
А даваш ли го сега на децата си?
-Не.
[За миг видях онзи поглед на разочарование, но този път не беше от някой друг, а от самия себе си. Запали втора цигара.]
Колко време прекарваш с тях?
-20 дни в годината.
Какво не правиш за тях, а би ти се искало  да можеш?
-Иска ми се да съм част от ежедневието им, да закусвам с тях, да им помагам с домашните, вечер да гледаме филми – такива неща – простички.
Знаеш ли любимите им песни?
-Не.
А какво знаеш за тях?
-Знам какво харесват. Дъщеря ми например е луда по волейбола, тренира много. Малкият кара колело, интелигентен е, но няма особен интерес към училището – всимко прави с хитрост и акъл, докато сестра му влага много труд и усилия, пстоянна е във всичко, което прави.
Разпознаваш ли себе си в тях?
-Те са мое копие, въпреки липсата ми. Много са общитетлни и са големи веселяци, ама и бързо се палят.
Сменял ли си памперси?
-Не.
От колко време отсъстваш от живота им?
-От 6 години. Поправка – 7.
Твоят  баща посягал ли ти е някога?
-Да, доста пъти. И то здрав бой.
А ти самият удрял ли си децата си?
-Да, по 1 шамар и на двамата. Не понесох мисълта, че собствените ми деца ме лъжат.
Опиши баща си с 3 думи.
-Егоист. И егоист, и егоист.
Опитай сега да опишеш себе си с 3 думи.
-Непостоянен, емоционален, внимателен.
В какви взаимоотношения са децата ти с твоя баща?
-В никакви. Общо взето се виждат един път на 3 месеца. За 13 години нито един път не потърси дъщеря ми, да я вземе, да я изведе някъде или нещо подобно. Ама какво да ти кажа, децата ми са много възпитани и като се срещат с него се държат мило, разговарят, търпят го, но не чувстват липсата му.
 Кога ти липсват най-силно?
- В моментите на раздяла, когато пак трябва да ги пусна на земята и да им обърна гръб.
Плачеш ли за тях?
-Не.
А те за теб?
-Не.
[Тръпки ме побиха.]
Какво ще запомниш от баща си?
-Две случки – преди 25г. удари майка ми пред мен, след което не знам какво ми стана, но взех един нож и го опрях в гърлото му, предупредих го, че седващия път, в който направи нщо такова, ще го лежа. Втората случка е прясна, от началото на тая година – бяхме се събрали семейно, той се напи и започна да държи тон на майка ми. Дръпна я рязко за ръката, след което замахна отново срещу нея. Хванах го за гушата и отново не си говорим.
Смяташ ли се за пример?
-Не приличам на баща си – значи да. Успял съм в живота и се надявам един ден и мойте деца да могат да кажат същото за себе си.
Как трябва да се отбелязва деня на бащата?
-Никак. Ние нямаме такъв празник. В правослявния свят няма такъв ден.
[Прибрах листата – това, което чух, ми беше предостатъчно.]
Райна Ганджова

No comments:

Post a Comment