Sunday, February 14, 2016

Гордостта на тати

Разговарям със съпруга на моя колежка от работата, Антон. Срещата ни е по повод новороденият им син, второто дете в семейството. Решавам да съчетая двете неща – да се порадвам на бебето и да направя едно импровизирано интервю с Антон по повод деня на бащата.
-          Тони, как се чувстваш? Имаш най-накрая син, май се беше отчаял след първото дете – момиченце, а и лекарите като ви казваха за второто, че също ще е женско? (смеем се)
-          Да, малко се бях отчаял, обичам дъщеря си, но като всеки баща, искам и аз да има кой да продължи рода ми, да носи фамилията. Когато Дарина (бел.ред. съпругата му) роди и медицинската сестрата излезе да ми каже, че е момченце, първоначално не повярвах изобщо. Помислих, че са объркали бащата. Казах на мед.сестрата, че аз съм Антон Иванов, със съругата ми Дарина очакваме момиченце, няма как аз да имам син. Беше голяма чуденка. Някак си не вярвах, докато не видях бебето. Беше момче!
-          Малкият вече е на 3 месеца, как се чувствш като баща на две деца?
-          Аз като баща съм много горд. Да вървя с по-голямата ми дъщеря, една принцеса, и да бутам количката с малкия юнак, чувството е уникално. Аз съм щастлив баща. Има ги безсънните нощи, ревността на каката, стресът и всичко окото раждането на едно малко дете, но сме притръпнали сякаш. Мечтата ми се сбъдна. Имам прекрасна съпруга, две деца – момченце и момиче. Какво повече му е нужно на човек?
-          Ако и второто беше женско, щяхте ли да опитвате да имате и момче?
-          Може би не, каквото Господ ни даде. Не съм на мнение, че непременно трябва да имам син, който да носи фамилията ми и да продължи рода. Както е писано, така ще се случи. Но определено се радвам, че имам син. След като 9 месеца ми повтаряха, че първото ми дете ще е момиче, а после още толкова ми повтаряха същото. Второто момиче се оказа юнак, 3, 600 кг и се казва Милен. Така че, съдба, какво да ти кажа.
-          На какво искаш да научиш децата си?
-          Искам да им бъда за пример. Да бъдат добри, да бъдат всеотдайни, но и да не са наивни, да нямат вяра на всеки. Искам децата ми да бъдат като мен и Дарина. Да имат, живот и здраве, някой ден семейства, да си намерят идеалната половинка, да се изучат, да имат хубава работа. Искам нормални неща, които всеки родител би искал за децата си.
-          А това, че имаш дъщеря притеснява ли те? Анелия (бел.ред. първото дете) вече е на 14 години, влиза в пубертета, знаеш как са днешните деца.
-          Ами честно казано, пушката седи подпряна до вратата. Ревнив баща съм, няма да я дам на кой да е. Ще има много да се доказват и да се борят. Само истинският зет ще оцелее (смее се). Не ми се иска да я пускам по дискотеки след някоя друга година, защото знам ние, момчетата, какви сме и знам какво се случва по дискотеките. Страх ме е. Не ми се иска да гледам дъщеря ми как с къса сърцето да плаче по някое момче – ще му счупя главата. Но има време до тогава, може да свикна с мисълта и да притръпна, макар чр, може би ще ми е доста трудно. Пак ти казвам – ревнив баща съм.
-          А на какво би научил сина ти?
-          Да се отнася добре с жените. Да бъде възпитан, а не някакъв бастун, да пуши и да пие бири по пейките, в градинките, да се бие и да псува. То и това време ще дойде, но има още много, много време. (смее се) Нека посмее!
-          Искате ли с Дарина да имате още деца? Виждам, че сияете покрай децата, личи си, че сте щастливо семейство.
-          Искаме, но финансово не знам дали ще успеем. Със сигурност, ако имам по-добра работа, защо да нямаме и още едно дете. Децата са злато. Стига да имам пари и да не живеем под наем – не едно, ами още две деца искам. Държавата ни е такава, че някои хора не могат и едно да си позволят да имат, наистина много разходи има покрай децата.
Таня Панайотова

No comments:

Post a Comment